in the wintertime

Сънувах!  Сякаш наистина бях там, сред миналото, сред всичко, което се случи и коетo щеше да се случи само ако... Декорите се сменяха, заживяваха собствен живот - толкова ярки и поразителни, че можех да ги уловя с ръката си.  Сънувах!  Кратък миг, някъде около 6 секунди, в които бях свидетел на скритите си мисли и желания, запечатани дълбоко от предразсъдъците на делника. Там бяхме неопределени - аз и ти, или поне остатъка от нашето ние. Само там бяхме заедно, както преди. Ти идваше към мен, винаги по тъмно, страхуващ се от погледа на настоящето. Аз те чаках, макар да знаех, че е забранено. Бяхме заедно, но единствено в капана на съня - измамно шестсекундно пространство, създаващо илюзия за реалност.  Срещахме се бързо, за около секунда - нали все пак сънуваме за кратко. Но бяхме заедно, извадили сенките на миналото, за да освободим истинските си желания. Бяхме полуотворени към тези бивши чувства, за около секунда. Гонехме се в тясното пространство на съня, за да дос...

Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии. Застана фокусирана в далечината, очакваща да види просветление. Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна, която скоро всички щяха да научат. Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко. Да тръгне или да остане? В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки, страх от наближаващото разрешение. Влакът! Единственият съдник на нестихващата болка и разруха. Обърна се и се загледа в перона - беше там сама и опустошена, събрала всичко в малък френски куфар. Всъщност никой не я чакаше, а и тя за никъде не бързаше. Защо и как!? Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо. Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой, но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора, изживели всичко за една секундa !

Париж никога повече нямаше да бъде същият. Като някакво просветление идваха и си отиваха дните, а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина, може би, за да напомни, че там тече живот. Къщите бяха тъмни, отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал, влага, накис..нещо, което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди, мистерии и разврат.Там, на улицата, се разгръщаше фестивалът на плътта, ухаеща тежко,смокиново, балсамично-дървесно. Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки като ориентир, че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи, стигащи до пъпа, наподобяващи вехт парцал. Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара, като така достигаше до устни...

Бяха ѝ казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум. Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото ѝ като гъсеница. Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покае. Тежък аромат на газената лампа ѝ напомни за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна. Дантела или пелерина – прозрачна, дръзка, ониксовочерна. Развратница, мръсница... лауданум... По тялото ѝ – лепки, кожа, бич... восък и тамян... гола и опитомена. Мръсница... сочен плод и лепкави устни... иска... не говори... изгаря... обича, но не може... сянка и пламък... вятърът донася сътворение. Крясък... екстаз. Дантела... черни мисли и камшик... без милост. Малинови устни, прехапани в магия. Молитва – тих плач и броеница... Нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие. Шепот, плач и разкаяние. Светица или грешница... лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия –...

  Безвремие. Един отчаян повик на последните птици, преди да отлетят на юг – към топлината. Слънцето бавно се оттегля, спускайки лъчи като завеса на представление – те едва пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта. По коловозите е пусто, в очакване на последната тежка композиция – и тя не закъснява. Сигналът от локомотива прокънтява мощно, а ехото оглася цялата юлска пустота. Омарата съсипва и най-трудолюбивия работник, изстисквайки всяка капка живот. Дълга композиция, а малко живи същества... От вагон през вагон се мяркат самотници и тук-там – по двойки, но пак разделени... Душите им като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност. Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация... В тунела на нощта не всеки оцелява... Има все още надежда за окаяните пътници. А лятото е неблагодарно, особено през юли. Тежката горещина надвива тялото, то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити. Един мъж и ...

Емоция! Авантюра! Само за една нощ! Сладка моя, само за една нощ... Подари ми твоето тяло – невинно... опорочено... Искам да си моя... Искам с теб да бъда днес, искам да ме палиш само тази нощ... Ела в моя безумен и объркан свят. Само за нощта, любима! Предпочитам авантюра – сладка, коварна, краткотрайна. Аз те търся всяка вечер и все различна си ми ти. В световъртежа от хормони сладостната изневяра взима връх. Тя владее мъжкото ми същество и не отстъпва пред сигурността. Но ти не ми трябваш постоянно, ежедневно. Аз те искам само за мига... За пет минути да горя, а пепелта ще я събира другата, Лолита! Обичам да се глезя и да хленча. Аз съм гамен с луксозно „Бентли“. Всички вие сте ми длъжни и мога да ви имам ежечасно. Обичам да ме правите щастлив, защото аз съм бог – на любовта... на лудостта... Мефистофел... Очите ми се навлажняват, погледът ми е безумен, кръвта започва да бушува, нахлува в главата и аз крещя... Полудявам, искам да те пия, ти си моя, Лолита... О, Лолита, сладка моя, н...