Лауданум

Бяха й казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум.
Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото й като гъсеница.
Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покая.Тежък аромат на газената лампа - напомни й за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна.
Дантела или пелерина - прозрачна, дръзка, ониксовочерна.
Развратница, мръсница...лауданум...по тялото й лепки, кожа, бич...восък и тамян...гола и опитомена.Мръсница..сочен плод и лепкави устни..иска..не говори...изгаря..обича,но не може..сянка и пламък..ватърът донася сътворение.Крясък...екстаз.Дантела..черни мисли и камшик..без милост.Малинови устни, прехапани в магия.
Молитва - тих плач и броеница..нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие.
Шепот, плач и разкаяние.
Светица или грешница..лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия - светица..домашно огнище, деца, вечеря...притихнала някъде в застоя. Праскови и дюли - сладко от греха през кобалтовата нощ, нощ на очакване и безпокойство.Тя и той. Ветивер и тонка...лед и сладост в едно.Той е с разкопчана риза и набола брада, мръсен и покварен, зъл и арогантен. Грешница..сочни устни и малиново сладко. Китара и танц..фламенко...Отдават се и се сливат с безкрая.Лудостта и разврата обземат съществата и те нямат избор - потъват в оргията на плътта.
Грешница..грешница..повтаряше си на ум, но искаше още - ласки и разруха.
Повдигна се и после пак се сниши от тежките завои на страстта. Душата й се беше преклонила и сега пътуваше по самотните и прашни лавандулови полета.
Светица. Тамян и тютюн - нежен пушек от недопушена цигара.Устни и меки кръгови движени.
Църква. Хрумна и за църква, искаше да се помоли, да поиска обяснение..светица...ковчеже и молитвеник отпред. Грях в църква..мръсница..дантела или покривало..гола и покрита с обещания. Моли се и броеницата отмерва всяко кратко вдишване. Грях и голо тяло - мъжко, силно, запотено..грешница...грешница..Тамян и роза - прекъсват разврата на мисълта.
Пазарищата бяха прашни, шумни и осеяни с хора. Нестихвашата глъчка едва побираше площада.Лазурното море блестеше и отмерваше промяната на времето.Тя и той бяха щастливи,а вятърът галеше палаво косите им - Светица!
Кобалтовата нощ плавно се спускаше по величественото било на теменужената планина. Беше тихо и градът се приготвяше да спи.Чайникът изсвири и тя разля горещата течност в чашите с билки - мента, мащерка и стрита лайка.Той я целуна и животът спря ,за да си почине. Нощта покани всички при красивите си полутонове и сенки.Спокойно е и уединено.Лауданум - маслен аромат и вихрушка от емоции.
Тя разкопча и последното си копче от стегнатата рокля...Той прие това за всичко - ванилия и сладка мента, тонка и бензое. Ветивер и дантела. Голо тяло и полъх от малини. Отново танц и дуел между телата - запотени, грешни и сладостно разкошни..набъбнали от страст и неспокойство.
Лепкав аромат на загасена свещ и всичко е в плен на любовта. Кобалтова нощ с безброй искрящи звезди. Поле и две тела - светица...грешник...дантела, расо, броеница - църква, олтар и древен ритуал.Лауданум.
Нощ, потънала в черешова завивка. Сочни устни и малини - гола гръд в очакваща разруха.Твоя. Завинаги! Грешница и  лауданум!