Лауданум

Бяха ѝ казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум.

Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото ѝ като гъсеница.

Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покае. Тежък аромат на газената лампа ѝ напомни за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна.

Дантела или пелерина – прозрачна, дръзка, ониксовочерна.

Развратница, мръсница... лауданум... По тялото ѝ – лепки, кожа, бич... восък и тамян... гола и опитомена. Мръсница... сочен плод и лепкави устни... иска... не говори... изгаря... обича, но не може... сянка и пламък... вятърът донася сътворение. Крясък... екстаз. Дантела... черни мисли и камшик... без милост. Малинови устни, прехапани в магия.

Молитва – тих плач и броеница... Нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие.

Шепот, плач и разкаяние.

Светица или грешница... лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия – светица... домашно огнище, деца, вечеря... притихнала някъде в застоя. Праскови и дюли – сладко от греха през кобалтовата нощ, нощ на очакване и безпокойство. Тя и той. Ветивер и тонка... лед и сладост в едно. Той е с разкопчана риза и набола брада, мръсен и покварен, зъл и арогантен. Грешница... сочни устни и малиново сладко. Китара и танц... фламенко... Отдават се и се сливат с безкрая. Лудостта и развратът обземат съществата и те нямат избор – потъват в оргията на плътта.

Грешница... грешница... повтаряше си наум, но искаше още – ласки и разруха.

Повдигна се и после пак се сниши от тежките завои на страстта. Душата ѝ се беше преклонила и сега пътуваше по самотните и прашни лавандулови полета.

Светица. Тамян и тютюн – нежен пушек от недопушена цигара. Устни и меки кръгови движения.

Църква. Хрумна ѝ и за църква, искаше да се помоли, да поиска обяснение... светица... ковчеже и молитвеник отпред. Грях в църква... мръсница... дантела или покривало... гола и покрита с обещания. Моли се и броеницата отмерва всяко кратко вдишване. Грях и голо тяло – мъжко, силно, запотено... грешница... грешница... Тамян и роза прекъсват разврата на мисълта.

Пазарищата бяха прашни, шумни и осеяни с хора. Нестихващата глъчка едва побираше площада. Лазурното море блестеше и отмерваше промяната на времето. Тя и той бяха щастливи, а вятърът галеше палаво косите им – светица!

Кобалтовата нощ плавно се спускаше по величественото било на теменужената планина. Беше тихо и градът се приготвяше да спи. Чайникът изсвири и тя разля горещата течност в чашите с билки – мента, мащерка и стрита лайка. Той я целуна и животът спря, за да си почине. Нощта покани всички при красивите си полутонове и сенки. Спокойно е и уединено. Лауданум – маслен аромат и вихрушка от емоции.

Тя разкопча и последното си копче от стегнатата рокля... Той прие това за всичко – ванилия и сладка мента, тонка и бензое. Ветивер и дантела. Голо тяло и полъх от малини. Отново танц и дуел между телата – запотени, грешни и сладостно разкошни... набъбнали от страст и неспокойство.

Лепкав аромат на загасена свещ и всичко е в плен на любовта. Кобалтова нощ с безброй искрящи звезди. Поле и две тела – светица... грешник... дантела, расо, броеница – църква, олтар и древен ритуал. Лауданум.

Нощ, потънала в черешова завивка. Сочни устни и малини – гола гръд в очакваща разруха. Твоя. Завинаги! Грешница и лауданум!