Be a poeme
Париж никога повече нямаше да бъде същият. Като някакво просветление идваха и си отиваха дните, а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина, може би, за да напомни, че там тече живот. Къщите бяха тъмни, отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал, влага, накис..нещо, което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди, мистерии и разврат.Там, на улицата, се разгръщаше фестивалът на плътта, ухаеща тежко,смокиново, балсамично-дървесно. Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки като ориентир, че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи, стигащи до пъпа, наподобяващи вехт парцал. Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара, като така достигаше до устни...