in the wintertime

  Безвремие. Един отчаян повик на последните птици, преди да отлетят на юг – към топлината. Слънцето бавно се оттегля, спускайки лъчи като завеса на представление – те едва пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта. По коловозите е пусто, в очакване на последната тежка композиция – и тя не закъснява. Сигналът от локомотива прокънтява мощно, а ехото оглася цялата юлска пустота. Омарата съсипва и най-трудолюбивия работник, изстисквайки всяка капка живот. Дълга композиция, а малко живи същества... От вагон през вагон се мяркат самотници и тук-там – по двойки, но пак разделени... Душите им като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност. Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация... В тунела на нощта не всеки оцелява... Има все още надежда за окаяните пътници. А лятото е неблагодарно, особено през юли. Тежката горещина надвива тялото, то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити. Един мъж и ...

Емоция! Авантюра! Само за една нощ! Сладка моя, само за една нощ... Подари ми твоето тяло – невинно... опорочено... Искам да си моя... Искам с теб да бъда днес, искам да ме палиш само тази нощ... Ела в моя безумен и объркан свят. Само за нощта, любима! Предпочитам авантюра – сладка, коварна, краткотрайна. Аз те търся всяка вечер и все различна си ми ти. В световъртежа от хормони сладостната изневяра взима връх. Тя владее мъжкото ми същество и не отстъпва пред сигурността. Но ти не ми трябваш постоянно, ежедневно. Аз те искам само за мига... За пет минути да горя, а пепелта ще я събира другата, Лолита! Обичам да се глезя и да хленча. Аз съм гамен с луксозно „Бентли“. Всички вие сте ми длъжни и мога да ви имам ежечасно. Обичам да ме правите щастлив, защото аз съм бог – на любовта... на лудостта... Мефистофел... Очите ми се навлажняват, погледът ми е безумен, кръвта започва да бушува, нахлува в главата и аз крещя... Полудявам, искам да те пия, ти си моя, Лолита... О, Лолита, сладка моя, н...