Търсих те,Лолита!

Емоция! Авантюра!

Само за една нощ!

Сладка моя, само за една нощ... Подари ми твоето тяло – невинно... опорочено... Искам да си моя... Искам с теб да бъда днес, искам да ме палиш само тази нощ... Ела в моя безумен и объркан свят. Само за нощта, любима!

Предпочитам авантюра – сладка, коварна, краткотрайна.

Аз те търся всяка вечер и все различна си ми ти. В световъртежа от хормони сладостната изневяра взима връх. Тя владее мъжкото ми същество и не отстъпва пред сигурността.

Но ти не ми трябваш постоянно, ежедневно. Аз те искам само за мига... За пет минути да горя, а пепелта ще я събира другата, Лолита!

Обичам да се глезя и да хленча. Аз съм гамен с луксозно „Бентли“. Всички вие сте ми длъжни и мога да ви имам ежечасно. Обичам да ме правите щастлив, защото аз съм бог – на любовта... на лудостта... Мефистофел... Очите ми се навлажняват, погледът ми е безумен, кръвта започва да бушува, нахлува в главата и аз крещя... Полудявам, искам да те пия, ти си моя, Лолита...

О, Лолита, сладка моя, ненаситна, още ли си тук?

Аз тръгвам към следващото пиршество. Ти вече си ненужна... Тръгни с поруганата си същност, вземи и пошлите си чувства...

Избърши си и сълзите. Недей пролива езера. Няма да оставиш отпечатък...

Лолита, та аз дори не помня името ти вече... Потърси прегръдки от отчаяния мухльо, без пари и копнежи – може би бедността е утешител на нещастните. Там сигурно е същността ти.

Отивам да потърся другата, Лолита!

Ориентир ще бъде евтината миризма на употребявана многократно плът, на омерзена душа и никаква същност... Защо да гоня възвишеността и целомъдрието в скъпата опаковка на „Шанел №5“!?

Не те намирам!

Търся те още!

Лолита!