-



Сънувах! 
Сякаш наистина бях там, сред миналото, сред всичко, което се случи и коетo щеше да се случи само ако...
Декорите се сменяха, заживяваха собствен живот - толкова ярки и поразителни, че можех да ги уловя с ръката си. 
Сънувах! 
Кратък миг, някъде около 6 секунди, в които бях свидетел на скритите си мисли и желания, запечатани дълбоко от предразсъдъците на делника. Там бяхме неопределени - аз и ти, или поне остатъка от нашето ние. Само там бяхме заедно, както преди. Ти идваше към мен, винаги по тъмно, страхуващ се от погледа на настоящето. Аз те чаках, макар да знаех, че е забранено. Бяхме заедно, но единствено в капана на съня - измамно шестсекундно пространство, създаващо илюзия за реалност. 
Срещахме се бързо, за около секунда - нали все пак сънуваме за кратко. Но бяхме заедно, извадили сенките на миналото, за да освободим истинските си желания. Бяхме полуотворени към тези бивши чувства, за около секунда. Гонехме се в тясното пространство на съня, за да достигнем повече от себе си. Бягахме един към друг, позволявахме си да сме заедно. Бяхме полузатворени, недовършени, ранени от суетата на един минал живот - потиснат, недоносен, неразбран, премълчан. Бяхме заедно единствено в съня, за да довършим онова чувство, наподобяващо любов. Бяхме недовършени... 
Наяве стените помежду ни се издигаха, създаваха дистанция и откъсваха възможността за сливане. 
Насън ние бяхме заедно - такива, каквито си представяхме, че можем да останем!



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Лауданум

-
Изображение
Бяха ѝ казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум. Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото ѝ като гъсеница. Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покае. Тежък аромат на газената лампа ѝ напомни за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна. Дантела или пелерина – прозрачна, дръзка, ониксовочерна. Развратница, мръсница... лауданум... По тялото ѝ – лепки, кожа, бич... восък и тамян... гола и опитомена. Мръсница... сочен плод и лепкави устни... иска... не говори... изгаря... обича, но не може... сянка и пламък... вятърът донася сътворение. Крясък... екстаз. Дантела... черни мисли и камшик... без милост. Малинови устни, прехапани в магия. Молитва – тих плач и броеница... Нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие. Шепот, плач и разкаяние. Светица или грешница... лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия –...
Прочетете още

Be a poeme

-
Изображение
Париж никога повече нямаше да бъде същият. Като някакво просветление идваха и си отиваха дните, а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина, може би, за да напомни, че там тече живот. Къщите бяха тъмни, отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал, влага, накис..нещо, което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди, мистерии и разврат.Там, на улицата, се разгръщаше фестивалът на плътта, ухаеща тежко,смокиново, балсамично-дървесно. Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки като ориентир, че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи, стигащи до пъпа, наподобяващи вехт парцал. Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара, като така достигаше до устни...
Прочетете още