in the wintertime

Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии. Застана фокусирана в далечината, очакваща да види просветление. Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна, която скоро всички щяха да научат. Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко. Да тръгне или да остане? В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки, страх от наближаващото разрешение. Влакът! Единственият съдник на нестихващата болка и разруха. Обърна се и се загледа в перона - беше там сама и опустошена, събрала всичко в малък френски куфар. Всъщност никой не я чакаше, а и тя за никъде не бързаше. Защо и как!? Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо. Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой, но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора, изживели всичко за една секундa !

Париж никога повече нямаше да бъде същият. Като някакво просветление идваха и си отиваха дните, а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина, може би, за да напомни, че там тече живот. Къщите бяха тъмни, отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал, влага, накис..нещо, което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди, мистерии и разврат.Там, на улицата, се разгръщаше фестивалът на плътта, ухаеща тежко,смокиново, балсамично-дървесно. Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки като ориентир, че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи, стигащи до пъпа, наподобяващи вехт парцал. Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара, като така достигаше до устни...