Парижка полунощ
Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии.
Застана фокусирана в далечината, очакваща да види просветление.
Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна, която скоро всички щяха да научат.
Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко.
Да тръгне или да остане?
В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки, страх от наближаващото разрешение.
Влакът!
Единственият съдник на нестихващата болка и разруха.
Обърна се и се загледа в перона - беше там сама и опустошена, събрала всичко в малък френски куфар.
Всъщност никой не я чакаше, а и тя за никъде не бързаше.
Защо и как!?
Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо.
Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой, но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора, изживели всичко за една секундa!
Коментари
Публикуване на коментар