Парижка полунощ


Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии.
Застана фокусирана в далечината, очакваща да види просветление.
Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна, която скоро всички щяха да научат.
Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко.

Да тръгне или да остане?

В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки, страх от наближаващото разрешение.

Влакът!
Единственият съдник на нестихващата болка и разруха.

Обърна се и се загледа в перона - беше там сама и опустошена, събрала всичко в малък френски куфар.

Всъщност никой не я чакаше, а и тя за никъде не бързаше.
Защо и как!?

Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо.

Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой, но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора, изживели всичко за една секундa!



Коментари

Популярни публикации от този блог

Лауданум

Be a poeme