Парижка полунощ
Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии. Застана фокусирана в далечината, очакваща да види просветление. Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна, която скоро всички щяха да научат. Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко. Да тръгне или да остане? В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки, страх от наближаващото разрешение. Влакът! Единственият съдник на нестихващата болка и разруха. Обърна се и се загледа в перона - беше там сама и опустошена, събрала всичко в малък френски куфар. Всъщност никой не я чакаше, а и тя за никъде не бързаше. Защо и как!? Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо. Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой, но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора, изживели всичко за една секундa !