Безвремие
Безвремие. Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината. Слънцето бавно се оттегля,спускайки лъчи като завеса на представление - те бавно пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта. По коловозите е пусто,в очакване на последната тежка композиция - и тя не закъснява.Сигналът от локомотива прокънтява мощно,а ехото оглася цялата юлска пустота. Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник,изстисквайки всяка капка живот. Дълга композиция,а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук там по двойки,но пак разделени...душите им,като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност.Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници. А лятото е неблагодарно,особено през юли.Тежката горещина надвива тялото,то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити. Един мъж и една жена. Всяк