Безвремие

 Безвремие.
Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината.
Слънцето бавно се оттегля, спускайки лъчи като завеса на представление - те едва пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта.
По коловозите е пусто, в очакване на последната тежка композиция  - и тя не закъснява. Сигналът от локомотива прокънтява мощно, а ехото оглася цялата юлска пустота.
Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник, изстисквайки всяка капка живот.
Дълга композиция, а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук-там по двойки, но пак разделени...душите им, като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност. Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници.
А лятото е неблагодарно, особено през юли. Тежката горещина надвива тялото, то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити.
 Един мъж и една жена.
Всяка частица на божието създание е чувствителна и можеш да надникнеш дори в сърцето.Чрез размаха на ветрилото,ароматът на ванилия полита от полуголата й гръд,впуска се щуро към прозореца и се спирa при охлаждащите нотки на лимонова трева.
Завладяващият аромат полита и  докосва нежно силната мъжка същност.
Той вдишва дълбоко и  за миг светът се променя и отново идва пролетта с безкрайната си свежа същност.
- Нима в самотния влак може да се настани пратеникът на съдбата?
Мъжката кожа излъчва най-дръзки аромати, тя е непробиваема и груба и само капката любов бива допусната навътре.
Но от неговите гърди ухае на разврат и първична сексуалност. Сексът е достигнал животинската си същност, а жената е играчка за съблазън и еротика.
И ръцете му излъчват - жестокост и заплаха, но пък са топли и способни.
 Нощният вятър обръща посоката и до нея достигат безгрижни и неопитомени нотки.Тя разкопчава  ефирната си риза и оставя полъхът да се завихри около гърдите...ето, диша на пресекулки, едва се сдържа...а дръзките чувства проникват в сърцето й.
 Любовта отново затваря сърца в своя див капан.
- Искам да те видя,да те усетя.
- Вдишвам те и твоя аромат обзема мъжкото ми същество.Но как да те достигна?Толкова близо и толкова далеч!
Ще пробвам по телеграфните жици...ще пратя любовен сигнал по цялата им дължина и ще чакам отговор от теб.
-Едва дочувам...изпрати повторно своя повик, искам ясно да усетя дързостта ти...побързай,не мога повече да чакам!
 Влакът отпътува към последната незнайна гара.
Спира, а колелата уморено изсвистяват от безкрайното препускане.
И телеграфните жици се скъсват на тази гара...след тях самото пространство - пурпурно небе и слънчогледово поле.
Останали са двама пътника.
- Ще дойдеш ли в моето купе?
Не искам да напускам влака...не съвсем...без теб!