Лауданум
Бяха ѝ казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум. Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото ѝ като гъсеница. Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покае. Тежък аромат на газената лампа ѝ напомни за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна. Дантела или пелерина – прозрачна, дръзка, ониксовочерна. Развратница, мръсница... лауданум... По тялото ѝ – лепки, кожа, бич... восък и тамян... гола и опитомена. Мръсница... сочен плод и лепкави устни... иска... не говори... изгаря... обича, но не може... сянка и пламък... вятърът донася сътворение. Крясък... екстаз. Дантела... черни мисли и камшик... без милост. Малинови устни, прехапани в магия. Молитва – тих плач и броеница... Нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие. Шепот, плач и разкаяние. Светица или грешница... лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия –...