in the wintertime

Париж никога повече нямаше да бъде същия.Като някакво просветление идваха и си отиваха дните,а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина,може би,за да напомни,че там тече живот.Къщите бяха тъмни,отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал,влага,накис..нещо,което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди,мистерии и разврат.Там на улицата се разгръщаше фестивала на плътта,ухаеща тежко, смокиново ,балсамично-дървесно.Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки ,като ориентир,че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи,стигащи до пъпа,наподобяващи вехт парцал.Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара ,като така достигаше до устните и носо...

Бяха й казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум. Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото й като гъсеница. Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покая.Тежък аромат на газената лампа - напомни й за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна. Дантела или пелерина - прозрачна, дръзка, ониксовочерна. Развратница, мръсница...лауданум...по тялото й лепки, кожа, бич...восък и тамян...гола и опитомена.Мръсница..сочен плод и лепкави устни..иска..не говори...изгаря..обича,но не може..сянка и пламък..ватърът донася сътворение.Крясък...екстаз.Дантела..черни мисли и камшик..без милост.Малинови устни, прехапани в магия. Молитва - тих плач и броеница..нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие. Шепот, плач и разкаяние. Светица или грешница..лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия - светица..домашно огнище, деца,...

  Безвремие. Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината. Слънцето бавно се оттегля, спускайки лъчи като завеса на представление - те едва пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта. По коловозите е пусто, в очакване на последната тежка композиция  - и тя не закъснява. Сигналът от локомотива прокънтява мощно, а ехото оглася цялата юлска пустота. Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник, изстисквайки всяка капка живот. Дълга композиция, а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук-там по двойки, но пак разделени...душите им, като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност. Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници. А лятото е неблагодарно, особено през юли. Тежката горещина надвива тялото, то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити. ...

Емоция!Авантюра!  Само за една нощ!    Сладка моя,само за една нощ...подари ми твоето тяло-невинно...опорочено...искам да си моя...искам с теб да бъда днес,искам да ме палиш ,само тази нощ...ела в моя безумен и объркан свят.Само за нощта,любима! Предпочитам авантюра-сладка,коварна ,краткотрайна. Аз те търся всяка вечер,и все различна си ми ти.В световъртежа от хормони,сладостната изневяра взима връх,тя владее мъжко ми  същество и не отстъпва пред сигурността. Но ти не ми трябваш постоянно,ежедневно,аз те искам само мига...за пет минути да горя,а пепелта ще  я събира другата,Лолита! Обичам да се глезя и да хленча,аз съм гамен с луксозно "Бентли",всички вие сте ми длъжни и мога да ви имам ежечасно.Обичам да ме правите щастлив,защото аз съм бог-на любовта ... на лудостта....Мефистофел...очите ми се навлажняват,погледът ми е безумен,кръвта започва да бушува ,нахлува в главата и аз крещя... полудявам,искам да те пия,ти си моя,Лолита.... О,Лолита,сладка моя,ненаситна...

   Море.Едно безкрайно море.Тишина.Вода.Бриз.Полъх,топъл,прозрачен,нежен - загадка,нашепва думи,скрити чувства и тъга. Вятър.Разпилява косите,впуска се между кичурите,те политат и пак се приземяват. Воал.Ефирен,тюркоазен - обвзет от паника и безпокойство,разкрива света,оголва душата,увива се като змия по тялото и пак полита към незнаен бряг.Небе и птици - безкрайност в синевата , плясък и живот , хармония и страх. Лодка,стара рибарска мрежа прогнила и самотна , изгубена в безкрая.Рибар - безнадежден,загледан в безкрая.Изгубен живот , пропиляна младост - без мечти и копнежи , един живот неверник.И бутилка ром , отдавна пресушена и сама - били са весели и безметежни, тъжни може би и скрити,но били са истински и живи.    Допир.Чувство.Плам и страст.Танго - старо,истинско и великолепно.Две души в една  - тяло до тяло,сърце до сърце.Преплитат се,летят,завъртат се,снижават се.Той я вдига.Понасят се в безкрая. Целуват се. Усещат,не говорят ,очите мълчат ,душата кр...

    Тази вечер р еши да остави колата в гаража и да се поразходи.И без това отдавна токчетата й не бяха "опитвали" жълтите павета.Искаше просто да подиша малко въздух,да усети студа на софийската лилаво-синя нощ и да избяга от суетата на 'паркетни' живот.Витринките на магазините светеха някак примамливо,сякаш я канеха да се приюти в безвремието им.Наближаваше Коледа и навсякъде блещукаха разноцветни лампички-сини,бели,жълти...изглеждаха безгрижни и щастливи.И в старите къщи се забелязваше уюта на Коледа.По прозорците се отразяваха силуети на деца и родители,седнали около трапезата-заедно,сплотени.Шумният иначе град сякаш беше затаил дъх в очакване на Рождеството. Джуд вървеше бавно из тесните и неправилни улици,разглеждаше и красивите подаръци по витрините-различни коледни звънчета,шейни с елени,медни камбанки,топки за елха,обсипани в злато,сребро,прозрачни...красиви,даващи любов и радост.В една от играчките Джуд видя лицето си-не го хареса,а беше красива и поддърж...