"Откъси"

    Тази вечер реши да остави колата в гаража и да се поразходи.И без това отдавна токчетата й не бяха "опитвали" жълтите павета.Искаше просто да подиша малко въздух,да усети студа на софийската лилаво-синя нощ и да избяга от суетата на 'паркетни' живот.Витринките на магазините светеха някак примамливо,сякаш я канеха да се приюти в безвремието им.Наближаваше Коледа и навсякъде блещукаха разноцветни лампички-сини,бели,жълти...изглеждаха безгрижни и щастливи.И в старите къщи се забелязваше уюта на Коледа.По прозорците се отразяваха силуети на деца и родители,седнали около трапезата-заедно,сплотени.Шумният иначе град сякаш беше затаил дъх в очакване на Рождеството.
Джуд вървеше бавно из тесните и неправилни улици,разглеждаше и красивите подаръци по витрините-различни коледни звънчета,шейни с елени,медни камбанки,топки за елха,обсипани в злато,сребро,прозрачни...красиви,даващи любов и радост.В една от играчките Джуд видя лицето си-не го хареса,а беше красива и поддържана жена,успяла в живота,в работата...имаше всичко материално,но не беше щастлива.В красотата на играчката се отразяваше душевната грозота на Джуд-нейната самотност и обреченост.За пръв път се замисли,уплаши се от отражението и побягна като ужилена.Цвукът от колелата на трамвая бързо прогони тъмните мисли от главата на Джуд и тя закрачи бързо към едно от любимите си скъпарски заведения.Този път беше сама и искаше просто да постои на терасата,да помисли и да подреди бошуващите в нея емоции.
""La dolce vita'",да ,така се казваше ресторантът на 3 етаж на "Шератон"-изискан стил,впечатляваща мебел,светлина,която те прегръща и примамва...аромат на канела и сандалово дърво...нотки от изтока и още нещо.Асортимент от над 100 вина-Париж,Пиемонт,Виена,Милано...ястия създадени по рецепти на прочути гурме майстори-място повече от луксозно.
Разбира се,икономът познаваше Джуд отлично ,и този път я посрещна с дежурната си котешка усмивка ,с леко приведена  фигура в знак на почит и уважение.
-Единична маса,моля,на тераса,едно сухо мартини и пепелник,а и ако може никой да не ме безпокои.
-Разбира се мадам,отговори келнерът и се оттегли.
 На терасата бяха насядали тук-таме влюбени двойки-мъжете гледаха жените с топлота и обич,милваха нежните им ръце,доливаха чашата им с шампанско-идилия и съвършенство,помисли си Джуд.
Келнерът донесе поръчката,запали с елегантно движение цигарата на Джуд  и се отправи към бара.Сега тя беше сама-със себе си,с мислите си.Пред погледа й се разкриваше удивителна гледка:цяла София светеше в нощта,булевардите бяха оживени и хиляди коли препускаха във всички посоки.Уличните лампи осветяваха пътя на просяците,тълпи от младежи,силно развълнувани,говореха на висок глас,бяха като мравчици-навсякъде.Градът не спеше и поемаше все по-дълбоко въздух,за да живее.Джуд беше само един зрител,звено от кръговрата.
-Времето не е спряло и нещата са си същите,помисли Джуд,само аз съм различна.Ето,влюбените двойки,веселите младежки компании,звънливите гласове на разхождащите се по жълтите павета,дори и шумът на трамвая си е същият...къде съм аз,не се виждам никъде,може би,защото се самозабравих,не успях да съхраня добродетели в себе си,отдадох се на порока и злото....и май загубих!
-Още едно мартини иии..с повече маслини!
Джуд запали поредната цигара и бавно издиша дима,звукът от живота на града я беше опиянил и тя остана дълго загледана в различните кадри на нощта.
Телефонът иззвъня плахо-отново от офиса....Джуд затвори,не искаше да мисли за работа и тази вечер,а и можеха да се справят без нея.
В 20:00.,всяка вечер започваше живата музика-талантливи пиянисти сядаха зад рояла и краха черно-белите клавиши да творят чудеса.Днес беше ред на джаз вечерта-любима на Джуд и тъкмо повод да остане още малко...а и никой не я чакаше у дома!
От 2 часа насам,Марк стоеше на една закътана маса и наблюдаваше Джуд,най-накрая се осмели и отиде при нея.
-Джуд,вечерта е прекрасна не мислиш ли!?
-О,Марк,откъде се появи,отдавна не съм те виждала,как си?
Марк беше мъж на 25 години,в разцвета на силите си,красив,мъжествен,успял,управител на корпорация-мечта за всяка жена.Джуд,разбира се не скри задоволството си от случайната им среща и веднага го покани до себе си.
-О,толкова прекрасна нощ,и как ухае само,нали Марк!?
-Да,Джуд,но не е по-прекрасна от теб!!!
-Лъскател,изсмя се Джуд.
-Е,разказвай,как я караш,какво те води насам,Марк?
-Разведох се,но мисля,че така е по-добре,нещата бяха извън контрол и всичко беше нетърпимо....сега реших да дойда тук и да послушам джаз,да пийна и просто да се наслаждавам на нощтна София-вече свободен:)
-Ето,съдбата ни събра-двама самотници,каква ирония...А,онези там ,толкова са влюбени,толкова заедно,не се отделят...
-Вярваш ли в любовта,Марк?
Красива усмивка озари лицето на младия мъж,той отпи една глътка уиски....забави се с отговора.
-Не!.Няма любов,всичко това е пълна глупост и е до време...2,3 месеца,а след това идват проблемите,ревността...тръпката изчезва още със самото си разждане.Любовта е интерес,а не свято чувство.Ако мъжът има изгода от жената той я използва,за да си осигури ласки,топлина,уют,един живот без караници и проблеми,а тя милата търпи всичко,защото обича,защото той е единственият...Само че той е ловец,не се задоволява само с 1 улучена птичка...колкото повече,толкова повече!!!
И ако тя го обича дава всичко за него,косите й побеляват,а той е спокоен,крои  плановете си стриктно,не влага чувства и е много щастлив-използвал е 20% от потенциала си,защото нико не залсужава 100%.
-Марк,не си ли много жесток?!Та ти също си мъж...всяка те желае!!!
-Не,скъпа,не съм жесток,а реалист.Да,всяка ме желае,мога и имам всяка,защо да се обвързвам само с една като различните ми дават по нещо ново,защо да се кълна във вярност на една,като ще ми мине и ще я зарежа....Аз не вярвам в любовта и никога няма да се влюбя за цял живот.
 Джуд се натъжи,тя беше самотна от доста време и сега тези думи се забиха в съзнанието й като пирони.
-Джуд.какво е това....та ти плачеш,какво стана,защо?!
-Марк,преди обичах,вярвах в любовта,давах 100% от себе си,пренебрегвах всичко и всички в името на  любовта,преглътвах умората,болката,за да бъда жена,а накрая бях изхвърлена на боклука,в периферията на живота....Марк,мразя любовта,тя не носи нищо хубаво,кара ме да страдам и да с еобвинявам.
-Не плачи,Джуд.Ти си силна жена и не бива да се предаваш.Аз съм до теб.Заедно можем да сътворим чудеса.
Джуд го погледна и видя другият Марк-по-специален,по-различен..за пръв път й се да го притежава дори и само за нощта.
-Джуд,време е да вървим.Какво ще кажеш да продължим темата на чаша уиски в моя дом!?-
-Добре Марк,тази вечер не ми се прибира,а и съм без кола.
  Красивата къща на Марк се намираше в полите на Витоша в спокоен квартал,далеч от хорската суета.
-Марк,тук е толкова красиво,топло,истинско...истински дом.
-Хе,хе,радвам се че ти харесва,скъпа,сам я обзавеждах и се гордея с това.
 Джуд беше изпила доста питиета и главата доста й тежеше.
Марк запали камината,пусна любимия си диск на Стинг и наля поредното питие.
-Е,Джуд,добре дошла,да пием за споделената вечер.
-Наздраве Марк,чувствам се повече от добре,но малко ми се спи.
-Миличката ми тя!
Той я прегърна и тя сякаш се пренесе в друго измерение.
-Джуд,Джуд,нека те заведа в спалнята,този диван не е особено удобен за сън.
-Добре,Марк,добре.
 Марк помогна на Джуд да стигне до леглото и внимателно я постави да легне.Тя го гледаше в очите...почувства ,че е възбудена и желаеша само да почувства силното тяло на Марк до себе си.Искаше го сега,на момента,искаше да усети онази първичност,присъща на животните...
Марк беше готов,целуна я....целуваше я навсякъде...бавно съблече дрехите й....изследваше всяко кътче от голото й тяло,ухаещо на мускус...беше възбуден...беше като вулкан от емоции...
-О,да,Марк,не спирай-стенеше Джуд,докато той я обладаваше диво,свирепо,животински.Любеше я като звяр-страстно,истински.
-Джуд,обожавам тялото ти,всичко в теб.
Големите й гърди се издигаха и тежко се спускаха надолу,затаила дъх,Джуд преживя най-сладкият оргазъм..топлина се разля по цялото й тяло....сладка умора и блаженство.Сега Джуд не чувстваше болка и тъга,беше в безтегловност...миг от вечността.
Марк я целуна по челото и обгърна с тялото си нейното,все още възбудено и топло-сега те бяха едно цяло,което никой не може да раздели.
    Първичният инстинкт и ефекта на пеперудата-истинско,вълшебно,без любов и сантименталност...просто секс!