Храм
Бог ме повика
днес в своя храм.Беше рано и кестените бяха нападали като килим по земята.В
далечината се виждаше кръстът върху купола на църквата - леко премрежен и обвит
в мъгла.Слънцето показваше своята октомврийска пищност и ми изпращаше едва
подаващи се галещи лъчи.Храмът се откри пред мен - величествен и
тайнствен.Обичам го.Често идвам тук.
Тежката метална
врата беше отворена и ме приканваше все по-силно да вляза и да притихна.Купих
свещ,за да благодаря за здраве.Насочих се към главния вход и пред мен се разкри
божието великолепие.Храмът беше облян в светлина от тежките метални полилеи,а
свещеникът напяваше своята утринна молитва - за здраве,благоденствие и
покаяние-вероятно.Гласът му ме успокои и аз притихнах до олтара.Днес запалените
свещи грееха като слънца.От тях се отдели лепкавият сладък и тежък аромат на
восък , мистично преплетен от уханието на лауданум.Меката ,топла и приятна
восъчна миризма ме обгърна като плетен вълнен шал и аз благодарих за
уюта.Приближих всяка икона и тихо се помолих,прекланяйки глава пред светите
хора.
Обикалях в това
пищно великолепие и вътрешно сърцето ми се радваше.Като вихър ме настигна
ароматът на тамян,преплетен от маслената същност на роза дамасцена,вдишах
дълбоко и оставих пушека да ме обгърне.Мисля,че бях избрана.Розовият тамян се
смеси с лепкавия лауданум и за миг си представих пищен бал с тежки кринолинени
рокли.Ритмичен танц,чийто стъпки бяха сигурно заучени.
Светлината и топлото посрещане днес бяха моята
благословия - до следващия път,когато може би ще чуя камбанен звън за утринна
молитва!
Коментари
Публикуване на коментар