Промяна

    

Оставаха още няколко часа до залез слънце.Небето беше спокойно,обсипано в пурпурни краски.Слънцето се криеше зад облаците,но огромната му мощ проникваше през тях и светлината се пречупваше.Птиците издаваха чудни звуци и кръжаха спокойно в небето.Топлият бриз галеше вълните и разрошваше пясъка по плажа,сякаш майка гали новороденото си дете.Природата празнуваше-заражда се новият живот и всичко оживява за поредната красива пролет.


Плажът беше красив,но самотен,въпреки че тук там по кея бяха завързани стари рибарски лодки-отдавна безлюдни,но пълни с история.Накъдето и да погледнеш можеш да видиш необятната морска шир,която някак те прегръща и е невъзможно да те пусне...колко ли съдби са изповядани пред нея,колко ли сълзи са изплакани край нея!Може би морето е най-добрият слушател и най-верният приятел-само слуша,нищо друго.


Усещаха се аромати на хармония,които вятърът донасяше със себе си.Изведнъж те се вплетоха в косите на малкото момиченце,което се беше появило случайно.Тези красиви къдрици се разпиляха във въздуха както морската пяна на брега.Детето беше облечено с бяла,съвсем ефирна рокля с гердан от морски перли-излъчваше непринуденост.То беше дошло със своето куче при най-верния си приятел-морето(идваше всеки ден,за да разкаже преживяното,за да се посмее или да поплаче).Знаеше,че ще намери отговорите на всички въпроси и ще може да продължи напред.


Беше седнала на топлия пясък,облакътена и загледана в морето.Очите й се взираха в синьото и сякаш се сливаха с него-намираха дом и утеха.Малкото кученце подскачаше наоколо и развълнувано диреше своя покой или своята същност.Момичето го гледаше нежно и го учеше да бъде послушно.В един миг кучето застана спокойно,загледа се в морето и "запя" песен-мелодията сякаш разказваше за живота-истинска,минорна и тежка.Детето се заслуша в нея и видя всичкo-видя миналото,настоящето,бъдещето;видя себе си след време,видя живота си на карта.Зачуди се,коя е,от къде е дошла на този свят,каква е нейната мисия!
Изведнъж стана и тръгна по пясъка,босите й ходила оставяха своя отпечатък,а вълните нежно ги забулваха с пяна.
 Момичето порасна.Сега е госпожица и отново е на плажа,върви и кучето е до нея-отново онази тъжна,истинска мелодия,отново морският бриз в косите,отново бялата рокля...този път,сърцето се нуждаеше от лек.Тя искаше да върви напред,а котвата я беше застопорила на едно място.Само морето искаше да чуе изповедта на младата дама,за да измие съзнанието,за да я прегърне с вълните си.Тя споделяше терзанията си,загледана в необятната шир,изплакваше сърцето си без сълзи,хвърляше камъчета във водата,все едно така наказваше причината за болката си.А ,ето морето пак се усмихваше,пак беше спокойно и лазурно чисто.То й крещеше,че и тя трябва да бъде като него,че и тя има нужда от спокойствие...нали са най-добри другари,болките и радостите са общи.
    Оставаше един час до залез слънце,небето беше тъмно,а облаците бяха скрили огромната мощ на слънцето,вятърът отново донасяше аромат на чистота,на промяна,вплиташе се в косите ,въздигаше ги и се спускаше надолу...нашепваше молитва,пречистваше съзнанието.
   Момичето се заслуша,огледа се наоколо-всичко беше същото,само вятърът беше друг...дошъл бе вятърът на промяната!