in the wintertime

    Тази вечер р еши да остави колата в гаража и да се поразходи.И без това отдавна токчетата й не бяха "опитвали" жълтите павета.Искаше просто да подиша малко въздух,да усети студа на софийската лилаво-синя нощ и да избяга от суетата на 'паркетни' живот.Витринките на магазините светеха някак примамливо,сякаш я канеха да се приюти в безвремието им.Наближаваше Коледа и навсякъде блещукаха разноцветни лампички-сини,бели,жълти...изглеждаха безгрижни и щастливи.И в старите къщи се забелязваше уюта на Коледа.По прозорците се отразяваха силуети на деца и родители,седнали около трапезата-заедно,сплотени.Шумният иначе град сякаш беше затаил дъх в очакване на Рождеството. Джуд вървеше бавно из тесните и неправилни улици,разглеждаше и красивите подаръци по витрините-различни коледни звънчета,шейни с елени,медни камбанки,топки за елха,обсипани в злато,сребро,прозрачни...красиви,даващи любов и радост.В една от играчките Джуд видя лицето си-не го хареса,а беше красива и поддърж...

     Оставаха още няколко часа до залез слънце. Небето беше спокойно, обсипано в пурпурни краски. Слънцето се криеше зад облаците,но огромната му мощ проникваше през тях и светлината се пречупваше. Птиците издаваха причудливи звуци и кръжаха спокойно в небето.Топлият бриз галеше вълните и разрошваше пясъка по плажа, сякаш майка гали новороденото си дете. Природата празнуваше! Зараждаше се новият живот и всичко оживяваше за поредната красива пролет. Плажът беше красив,но самотен,въпреки че тук-там по кея бяха завързани стари рибарски лодки-отдавна безлюдни,но пълни с история.Накъдето и да погледнеш можеш да видиш необятната морска шир, която някак те прегръща и е невъзможно да те пусне. Колко ли съдби са изповядани пред нея, колко ли сълзи са изплакани край нея? Може би морето е най-добрият слушател и най-верният приятел-само слуша, нищо друго. Усещаха се аромати на хармония, които вятърът донасяше със себе си. Изведнъж те се вплетоха в косите на малкото момиченц...