Храм

  Бог ме повика днес в своя храм.Беше рано и кестените бяха нападали като килим по земята.В далечината се виждаше кръстът върху купола на църквата - леко премрежен и обвит в мъгла.Слънцето показваше своята октомврийска пищност и ми изпращаше едва подаващи се галещи лъчи.Храмът се откри пред мен - величествен и тайнствен.Обичам го.Често идвам тук.
Тежката метална врата беше отворена и ме приканваше все по-силно да вляза и да притихна.Купих свещ,за да благодаря за здраве.Насочих се към главния вход и пред мен се разкри божието великолепие.Храмът беше облян в светлина от тежките метални полилеи,а свещеникът напяваше своята утринна молитва - за здраве,благоденствие и покаяние-вероятно.Гласът му ме успокои и аз притихнах до олтара.Днес запалените свещи грееха като слънца.От тях се отдели лепкавият сладък и тежък аромат на восък , мистично преплетен от уханието на лауданум.Меката ,топла и приятна восъчна миризма ме обгърна като плетен вълнен шал и аз благодарих за уюта.Приближих всяка икона и тихо се помолих,прекланяйки глава пред светите хора.
Обикалях в това пищно великолепие и вътрешно сърцето ми се радваше.Като вихър ме настигна ароматът на тамян,преплетен от маслената същност на роза дамасцена,вдишах дълбоко и оставих пушека да ме обгърне.Мисля,че бях избрана.Розовият тамян се смеси с лепкавия лауданум и за миг си представих пищен бал с тежки кринолинени рокли.Ритмичен танц,чийто стъпки бяха сигурно заучени.
Светлината и топлото посрещане днес бяха моята благословия - до следващия път,когато може би ще чуя камбанен звън за утринна молитва!

•