in the wintertime

    Тази вечер р еши да остави колата в гаража и да се поразходи.И без това отдавна токчетата й не бяха "опитвали" жълтите павета.Искаше просто да подиша малко въздух,да усети студа на софийската лилаво-синя нощ и да избяга от суетата на 'паркетни' живот.Витринките на магазините светеха някак примамливо,сякаш я канеха да се приюти в безвремието им.Наближаваше Коледа и навсякъде блещукаха разноцветни лампички-сини,бели,жълти...изглеждаха безгрижни и щастливи.И в старите къщи се забелязваше уюта на Коледа.По прозорците се отразяваха силуети на деца и родители,седнали около трапезата-заедно,сплотени.Шумният иначе град сякаш беше затаил дъх в очакване на Рождеството. Джуд вървеше бавно из тесните и неправилни улици,разглеждаше и красивите подаръци по витрините-различни коледни звънчета,шейни с елени,медни камбанки,топки за елха,обсипани в злато,сребро,прозрачни...красиви,даващи любов и радост.В една от играчките Джуд видя лицето си-не го хареса,а беше красива и поддърж

     Оставаха още няколко часа до залез слънце.Небето беше спокойно,обсипано в пурпурни краски.Слънцето се криеше зад облаците,но огромната му мощ проникваше през тях и светлината се пречупваше.Птиците издаваха чудни звуци и кръжаха спокойно в небето.Топлият бриз галеше вълните и разрошваше пясъка по плажа,сякаш майка гали новороденото си дете.Природата празнуваше-заражда се новият живот и всичко оживява за поредната красива пролет. Плажът беше красив,но самотен,въпреки че тук там по кея бяха завързани стари рибарски лодки-отдавна безлюдни,но пълни с история.Накъдето и да погледнеш можеш да видиш необятната морска шир,която някак те прегръща и е невъзможно да те пусне...колко ли съдби са изповядани пред нея,колко ли сълзи са изплакани край нея!Може би морето е най-добрият слушател и най-верният приятел-само слуша,нищо друго. Усещаха се аромати на хармония,които вятърът донасяше със себе си.Изведнъж те се вплетоха в косите на малкото момиченце,което се беше появило случайно.Те