Промяна
Оставаха още няколко часа до залез слънце.Небето беше спокойно,обсипано в пурпурни краски.Слънцето се криеше зад облаците,но огромната му мощ проникваше през тях и светлината се пречупваше.Птиците издаваха чудни звуци и кръжаха спокойно в небето.Топлият бриз галеше вълните и разрошваше пясъка по плажа,сякаш майка гали новороденото си дете.Природата празнуваше-заражда се новият живот и всичко оживява за поредната красива пролет. Плажът беше красив,но самотен,въпреки че тук там по кея бяха завързани стари рибарски лодки-отдавна безлюдни,но пълни с история.Накъдето и да погледнеш можеш да видиш необятната морска шир,която някак те прегръща и е невъзможно да те пусне...колко ли съдби са изповядани пред нея,колко ли сълзи са изплакани край нея!Може би морето е най-добрият слушател и най-верният приятел-само слуша,нищо друго. Усещаха се аромати на хармония,които вятърът донасяше със себе си.Изведнъж те се вплетоха в косите на малкото момиченце,което се беше появило случайно.Те