in the wintertime

  Безвремие. Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината. Слънцето бавно се оттегля,спускайки лъчи като завеса на представление - те бавно пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта. По коловозите е пусто,в очакване на последната тежка композиция  - и тя не закъснява.Сигналът от локомотива прокънтява мощно,а ехото оглася цялата юлска пустота. Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник,изстисквайки всяка капка живот. Дълга композиция,а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук там по двойки,но пак разделени...душите им,като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност.Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници. А лятото е неблагодарно,особено през юли.Тежката горещина надвива тялото,то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити.  Един мъж и една жена. Всяк

Емоция!Авантюра!  Само за една нощ!    Сладка моя,само за една нощ...подари ми твоето тяло-невинно...опорочено...искам да си моя...искам с теб да бъда днес,искам да ме палиш ,само тази нощ...ела в моя безумен и объркан свят.Само за нощта,любима! Предпочитам авантюра-сладка,коварна ,краткотрайна. Аз те търся всяка вечер,и все различна си ми ти.В световъртежа от хормони,сладостната изневяра взима връх,тя владее мъжко ми  същество и не отстъпва пред сигурността. Но ти не ми трябваш постоянно,ежедневно,аз те искам само мига...за пет минути да горя,а пепелта ще  я събира другата,Лолита! Обичам да се глезя и да хленча,аз съм гамен с луксозно "Бентли",всички вие сте ми длъжни и мога да ви имам ежечасно.Обичам да ме правите щастлив,защото аз съм бог-на любовта ... на лудостта....Мефистофел...очите ми се навлажняват,погледът ми е безумен,кръвта започва да бушува ,нахлува в главата и аз крещя... полудявам,искам да те пия,ти си моя,Лолита.... О,Лолита,сладка моя,ненаситна,още ли си тук