Be a poeme
Париж никога повече нямаше да бъде същия.Като някакво просветление идваха и си отиваха дните,а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина,може би,за да напомни,че там тече живот.Къщите бяха тъмни,отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал,влага,накис..нещо,което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди,мистерии и разврат.Там на улицата се разгръщаше фестивала на плътта,ухаеща тежко, смокиново ,балсамично-дървесно.Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки ,като ориентир,че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи,стигащи до пъпа,наподобяващи вехт парцал.Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара ,като така достигаше до устните и носо