Be a poeme

Париж никога повече нямаше да бъде същия.Като някакво просветление идваха и си отиваха дните,а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина,може би,за да напомни,че там тече живот.Къщите бяха тъмни,отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал,влага,накис..нещо,което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди,мистерии и разврат.Там на улицата се разгръщаше фестивала на плътта,ухаеща тежко, смокиново ,балсамично-дървесно.Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки ,като ориентир,че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи,стигащи до пъпа,наподобяващи вехт парцал.Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара ,като така достигаше до устните и носовете на случайни минувачи.Предизвикваше ги за желание.Съблазън.Сладка еротична нощ – видима през перлената мрежа на Пигал.Знойните девици движеха телата си в синхрон – опитно и недостъпно,като ,че подсказваха на онзи денди нещо скришно,нетрайно и неопитомено.През ключалката на старата дървена врата ,която можеше да разкаже всякакви истории,на пластове ,като дим,долиташе онзи стар тамян,прочистващ църквите от явната поквара на света.Тамянът напомняше,че след всеки акт всичко трябва да си е по старому – прочистено и обновено.И розите разцъфнаха навътре,слети с люшкането на сочните гърди на мнимата матрона.Дамасцени – пурпурно червени,маслени,разкошни,напъпили,велурени и тежки – пускаха маслото си след всяко жарко стискане,до кръв разлистваха кринолинената цветна пищност.Обладани от тамяна те се спускаха по дъсчения под,ухаещ на сандал,целуваха го нежно и падаха като ангели след срещата с разврата.Пигал беше разврат.Смърдеше и излъчваше греха на цялото човечество и никой нямаше против това,защото светът така е устроен – прогнили мисли в плен на платената любов.Желание и страст.Тъмен пушек от тамян и воал от ветивер в нощта.
-Обичай себе си!Повтаряше сладката девица с ярко червило,сръчно очертано по сочните й устни,заклещена между косматите тела,ухаещи на стари дюли и круши,забравени в мазето – магнолия..иланг-иланг,приспивна песен с монотонен привкус.Обичаше да я обладават ,така се сливаше с твореца и нотките удоволствие бяха нейната пътека към безкрая.Ягодова сочност в маслено-сметанова текстура – голото й тяло беше булевард на спомени,въздишки,безпътици и страсти.Раздаваше се в малък плик с панделка отпред.
-Обичай себе си! – крещеше писъкът в глава й докато краката й бяха разтворени в див танц на любовта.Лимонено-портокаловата миризма издаваше обновление.Нардовото влчение на страстните и жадни мъже,пропиваше въздуха с разврат,очакване и власт.Тази силно кисела,стипчива,винена миризма се беше отпечатала по всички стени в стария бардак и само едно сладко меко жасминово усещане щеше да я допълни.
Париж можеше да пази страшни тайни.По високите обувки на разврата се бяха увили хиляди разкъсани мрежести чорапи,като изхвърлени в боклука спомени и чувства за вина.Дантелите бяха порочни,тъмни,тежки,прозрачни – перушинести и сладки – носеха аромата на жасмин,тонка,бадем и разлято скъпо уиски.Стояха добре на високите червени измамно блестящи обувки,в опит да прикрият благочестивост.Желание и страст се преплитаха в малкото отмерено време на стария стенен часовник.Пигал никога не спеше.Беше като буря и вихър от разгул и крах на личността,но това някак му отиваше.По мухлясалите му павета отчетливо се чуваха високите остри токчета на нощната вихрена емоция,обилно полята с анасон,коняк и уиски.В мрежата на нощния разврат се бяха хванали не един и двама шутове без маски.Тютюневите им гърла копнееха да вкусят сочните и меки маслени тела,въпреки забраната на трезвата им мисъл.В стаята на нощната разгулност соевите свещи преливаха от задоволство,а топлият им пламък игриво пърхаше между крехкия бял фитил.Разливаше се аромат на розмаринов писък с розов пипер и анасон.Случайникът изстиска маслената течност в дълбоката отворена паст,а пространството се облъхна с аромат на розов грейпфрут – сочен,тежък,сладък и парлив.

А тя беше поема с неочакван край.Поема,напоена от мастилото на неизплакани сълзи – остро,индигово,силно,напомнящо на свежи виолетки,събудени във влажната гора.Джинджифилово мастило и остър папирусен свитък – попил кремообразния и метален оттенък на нероли и жасмин.Прелюдия към историята в старата ключалка.Перлената мрежа ограничаваше някои страсти и само пушекът от стария тамян проникваше навътре.
-Бъди поема на нощта ми и облей срутения ми свят с кашмирено зелен воал,напомнящ любовта между прясна салвия и индрише.Мислите ми пърхат.Аз съм в плен на твоята категоричност.
Желание,Забрава и разруха...
Светът от днес е променен,но Пигал остава същия.В затънтените ъгълчета на площада платената любов ликува всекидневно.Разтворени и чакащи обятия,уморени от празни и фалшиви обещания – лавандула,преминаваща като пурпурен ефир,потапяща всяко разкаяние в трезвото си було на въздигането и покоя.Сочни,очертани устни с жасминово и матово червило – очакват несбъднати истински целувки.Дъх на старо вино,натопено в скъпо френско сирене.Поема и иланг-иланг – мантията от цветя обвива тамяновия пушек в очакващата стая ..вихърът на жълтите цветя обагря яростно жасминовата гола същност – желание и страст,токчета и розмаринов остър шум.
Будоар и червена светлина.
-Обичай себе си!Бъди поема.
Дантеленото було на влажната стая ,разгръщаше сенки по опушените топли тела на двамата в леглото.Тя преплиташе устни в неговите и пространството се изпълваше с бензоен облак,натежал,сладък ,плътен и ванилово разкошен.Сляти в едно,телата им загатваха лауданов завършек – тежък,лепкав,мускусен и кожен,изпълнен с нектар от наслада.
 Пигал никога не спеше,а тя заспа спокойно ,без да знае,че утре нищо нямаше да помни – сладка мента,салвия и френска лавандула и просторът на съзнанието беше замъглен.
Тя беше поема без начало и с неочакван край.Желание,достъпно за мнозина.Перлена мрежа ,слагаща пространствени очаквания и ограничения.Тамянов пушек и жасминово докосване.
Ягодово-маслен сладкиш ,разлят върху разкошна нежна плът.
Забрава!
Така е по-добре!
- Аз бях поема…