Безвремие
Безвремие.
Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината.
Слънцето бавно се оттегля,спускайки лъчи като завеса на представление - те бавно пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта.
По коловозите е пусто,в очакване на последната тежка композиция - и тя не закъснява.Сигналът от локомотива прокънтява мощно,а ехото оглася цялата юлска пустота.
Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник,изстисквайки всяка капка живот.
Дълга композиция,а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук там по двойки,но пак разделени...душите им,като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност.Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници.
А лятото е неблагодарно,особено през юли.Тежката горещина надвива тялото,то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити.
Един мъж и една жена.
Всяка частица на божието създание е чувствителна и можеш да надникнеш дори в сърцето.Чрез размаха на ветрилото,ароматът на ванилия полита от полуголата й гръд,впуска се щуро към прозореца и се спирa при охлаждащите нотки на лимонова трева.
Завладяващият аромат полита и докосва нежно силната мъжка същност.
Той вдишва дълбоко и за миг светът се променя и отново идва пролетта с безкрайната си свежа същност.
- Нима в самотния влак може да се настани пратеникът на съдбата?
Мъжката кожа излъчва най-дръзки аромати,тя е непробиваема и груба ,и само капката любов бива допусната навътре.
Но от неговите гърди ухае на разврат и първична сексуалност.Сексът е достигнал животинската си същност,а жената е играчка за съблазън и еротика.
И ръцете му излъчват - жестокост и заплаха,но пък са топли и способни.
Нощният вятър обръща посоката и до нея достигнаха безгрижни и неопитомени нотки.Тя разкопчава ефирната си риза и оставя полъхът да се завихри около гърдите...ето,диша на пресекулки,едва се сдържа...а дръзките чувства проникват в сърцето й.
Любовта отново затваря сърца в своя див капан.
- Искам да те видя,да те усетя.
- Вдишвам те и твоя аромат обзема мъжкото ми същество.Но как да те достигна?Толкова близо и толкова далеч!
Ще пробвам по телеграфните жици...ще пратя любовен сигнал по цялата им дължина и ще чакам отговор от теб.
-Едва дочувам...изпрати повторно своя повик,искам ясно да усетя дързостта ти...побързай,не мога повече да чакам!
Влакът отпътува към последната незнайна гара.
Спира,а колелата уморено изсвистяват от безкрайното препускане.
И телеграфните жици се скъсват на тази гара...след тях самото пространство - пурпурно небе и слънчогледово поле.
Останали са двама пътника.
- Ще дойдеш ли в моето купе?
Не искам да напускам влака...не съвсем...без теб!
Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината.
Слънцето бавно се оттегля,спускайки лъчи като завеса на представление - те бавно пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта.
По коловозите е пусто,в очакване на последната тежка композиция - и тя не закъснява.Сигналът от локомотива прокънтява мощно,а ехото оглася цялата юлска пустота.
Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник,изстисквайки всяка капка живот.
Дълга композиция,а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук там по двойки,но пак разделени...душите им,като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност.Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници.
А лятото е неблагодарно,особено през юли.Тежката горещина надвива тялото,то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити.
Един мъж и една жена.
Всяка частица на божието създание е чувствителна и можеш да надникнеш дори в сърцето.Чрез размаха на ветрилото,ароматът на ванилия полита от полуголата й гръд,впуска се щуро към прозореца и се спирa при охлаждащите нотки на лимонова трева.
Завладяващият аромат полита и докосва нежно силната мъжка същност.
Той вдишва дълбоко и за миг светът се променя и отново идва пролетта с безкрайната си свежа същност.
- Нима в самотния влак може да се настани пратеникът на съдбата?
Мъжката кожа излъчва най-дръзки аромати,тя е непробиваема и груба ,и само капката любов бива допусната навътре.
Но от неговите гърди ухае на разврат и първична сексуалност.Сексът е достигнал животинската си същност,а жената е играчка за съблазън и еротика.
И ръцете му излъчват - жестокост и заплаха,но пък са топли и способни.
Нощният вятър обръща посоката и до нея достигнаха безгрижни и неопитомени нотки.Тя разкопчава ефирната си риза и оставя полъхът да се завихри около гърдите...ето,диша на пресекулки,едва се сдържа...а дръзките чувства проникват в сърцето й.
Любовта отново затваря сърца в своя див капан.
- Искам да те видя,да те усетя.
- Вдишвам те и твоя аромат обзема мъжкото ми същество.Но как да те достигна?Толкова близо и толкова далеч!
Ще пробвам по телеграфните жици...ще пратя любовен сигнал по цялата им дължина и ще чакам отговор от теб.
-Едва дочувам...изпрати повторно своя повик,искам ясно да усетя дързостта ти...побързай,не мога повече да чакам!
Влакът отпътува към последната незнайна гара.
Спира,а колелата уморено изсвистяват от безкрайното препускане.
И телеграфните жици се скъсват на тази гара...след тях самото пространство - пурпурно небе и слънчогледово поле.
Останали са двама пътника.
- Ще дойдеш ли в моето купе?
Не искам да напускам влака...не съвсем...без теб!
Коментари
Публикуване на коментар