Лауданум

Бяха й казали,че е светица,но в кобалтовата нощ тя усети лауданум.
Тази сладка,лепкава и жълтеникава миризма,обвиваше тялото й като гъсеница.
Разбра,че е сгрешила и че трябва да се покая.Тежък аромат на газената лампа - напомни й за вечерта-вечерта,когато беше грешна и пропита от съмнения;беше гола и развратна.
Дантела или пелерина - прозрачна,дръзка,ониксово черна.
Развратница,мръсница...лауданум...по тялото й лепки,кожа,бич...восък и тамян...гола и опитомена.Мръсница..сочен плод и лепкави устни..иска..не говори...изгаря..обича,но не може..сянка и пламък..ватърът донася сътворение.Крясък...екстаз.Дантела..черни мисли и камшик..без милост.Малинови устни,прехапани в магия.
Молитва - тих плач и броеница..нашепва слова и се моли безутешно.Сама е.Не говори.Забулена в мрака.Безброй препускащи мисли в празен коридор от време.Ръце в молитва и разпятие.
Шепот,плач и разкаяние.
Светица или грешница..лауданум.Вкус на карамел,полъх на ванилия - светица..домашно огнище,деца,вечеря...притихнала някъде в застоя.Праскови и дюли - сладко от греха през кобалтовата нощ,нощ на очакване и безпокойство.Тя и той.Ветивер и тонка...лед и сладост в едно.Той е с разкопчана риза и набола брада,мръсен и покварен,зъл и арогантен.Грешница..сочни устни и малиново сладко.Китара и танц..фламенко...Отдават се и се сливат с безкрая.Лудостта и разврата обземат съществата и те нямат избор - потъват в оргията на плътта.
Грешница..грешница..повтаряше си на ум,но искаше още - ласки и разруха...нероли...
Повдигна се и после пак се сниши от тежките завои на страстта.Душата й се беше преклонила и сега пътуваше по самотните и прашни лавандулови полета.
Светица.Тамян и тютюн - нежен пушек от недопушена цигара.Устни и меки кръгови движени.
Църква.Хрумна и за църква ,искаше да се помоли,да поиска обяснение..светица...ковчеже и молитвеник отпред.Грях в църква..мръсница..дантела или покривало..гола и покрита с обещания.Моли се и броеницата отмерва всяко кратко вдишване.Грях и голо тяло - мъжко,силно,запотено..грешница...грешница..Тамян и роза - прекъсват разврата на фантазната реалност.
Пазарищата бяха прашни,шумни и осеяни с хора.Нестихвашата глъчка едва побираше площада.Лазурното море блестеше и отмерваше промяната на времето.Тя и той бяха щастливи,а вятърът галеше палаво косите им- Светица!
Кобалтовата нощ плавно се спускаше по величественото било на теменужената планина.Беше тихо и градът се приготвяше да спи.Чайникът изсвири и тя разля горещата течност в чашите с билки - мента,мащерка и стрита лайка.Той я целуна и животът спря ,за да си почине.Нощта покани всички при красивите си полутонове и сенки.Спокойно е и уединено.Лауданум - маслен аромат и вихрушка от емоции.
Тя разкопча и последното си копче от стегнатата рокля...Той прие това за всичко - ванилия и сладка мента,тонка и бензое.Ветивер и дантела.Голо тяло и полъх от малини.Отново танц и дуел между телата-запотени,грешни и сладостно разкошни..набъбнали от страст и неспокойство.
Лепкав аромат на загасена свещ и всичко е в плен на любовта.Кобалтова нощ с жълти стъклени звезди.Поле и две тела - светица...грешник...дантела,расо ,броеница - църква ,олтар и древен ритуал.Лауданум.
Нощ ,потънала в черешова завивка.Сочни устни и малини - гола гръд в очакваща разруха.Твоя.Завинаги!Грешница и  лауданум!