Парижка полунощ

Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии.

Застана фокусирана в далечината...очакваща да види просветление.

Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна,която скоро всички щяха да научат.

Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко.

Да тръгне или да остане?

В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки ,страх от наближаващото разрешение.

Влакът!

Единственият съдник на нестихващата болка и разруха.

Обърна се и се загледа в перона..беше там,сама и опустошена,събрала  всичко в малък френски куфар.

Всъщност-никой не я чакаше ,а и тя за никъде не бързаше.

Защо и как!?

Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо.

Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой,но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора,изживели всичко за една секунда!