in the wintertime

Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии. Застана фокусирана в далечината...очакваща да види просветление. Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна,която скоро всички щяха да научат. Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко. Да тръгне или да остане? В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки ,страх от наближаващото разрешение. Влакът! Единственият съдник на нестихващата болка и разруха. Обърна се и се загледа в перона..беше там,сама и опустошена,събрала  всичко в малък френски куфар. Всъщност-никой не я чакаше ,а и тя за никъде не бързаше. Защо и как!? Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо. Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой,но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора,изживели всичко за една секунда!

Париж никога повече нямаше да бъде същия.Като някакво просветление идваха и си отиваха дните,а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина,може би,за да напомни,че там тече живот.Къщите бяха тъмни,отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал,влага,накис..нещо,което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди,мистерии и разврат.Там на улицата се разгръщаше фестивала на плътта,ухаеща тежко, смокиново ,балсамично-дървесно.Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки ,като ориентир,че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи,стигащи до пъпа,наподобяващи вехт парцал.Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара ,като така достигаше до устните и носо...