Лауданум
Бяха й казали, че е светица, но в кобалтовата нощ тя усети лауданум. Тази сладка, лепкава и жълтеникава миризма обвиваше тялото й като гъсеница. Разбра, че е сгрешила и че трябва да се покая.Тежък аромат на газената лампа - напомни й за вечерта, вечерта, когато беше грешна и пропита от съмнения; беше гола и развратна. Дантела или пелерина - прозрачна, дръзка, ониксовочерна. Развратница, мръсница...лауданум...по тялото й лепки, кожа, бич...восък и тамян...гола и опитомена.Мръсница..сочен плод и лепкави устни..иска..не говори...изгаря..обича,но не може..сянка и пламък..ватърът донася сътворение.Крясък...екстаз.Дантела..черни мисли и камшик..без милост.Малинови устни, прехапани в магия. Молитва - тих плач и броеница..нашепва слова и се моли безутешно. Сама е. Не говори. Забулена в мрака. Безброй препускащи мисли в празен коридор от време. Ръце в молитва и разпятие. Шепот, плач и разкаяние. Светица или грешница..лауданум. Вкус на карамел, полъх на ванилия - светица..домашно огнище, деца,...