Промяна
Оставаха още няколко часа до залез слънце. Небето беше спокойно, обсипано в пурпурни краски. Слънцето се криеше зад облаците,но огромната му мощ проникваше през тях и светлината се пречупваше. Птиците издаваха причудливи звуци и кръжаха спокойно в небето.Топлият бриз галеше вълните и разрошваше пясъка по плажа, сякаш майка гали новороденото си дете. Природата празнуваше! Зараждаше се новият живот и всичко оживяваше за поредната красива пролет. Плажът беше красив,но самотен,въпреки че тук-там по кея бяха завързани стари рибарски лодки-отдавна безлюдни,но пълни с история.Накъдето и да погледнеш можеш да видиш необятната морска шир, която някак те прегръща и е невъзможно да те пусне. Колко ли съдби са изповядани пред нея, колко ли сълзи са изплакани край нея? Може би морето е най-добрият слушател и най-верният приятел-само слуша, нищо друго. Усещаха се аромати на хармония, които вятърът донасяше със себе си. Изведнъж те се вплетоха в косите на малкото момиченц...