Публикации

Храм

-
  Бог ме повика днес в своя храм.Беше рано и кестените бяха нападали като килим по земята.В далечината се виждаше кръстът върху купола на църквата - леко премрежен и обвит в мъгла.Слънцето показваше своята октомврийска пищност и ми изпращаше едва подаващи се галещи лъчи.Храмът се откри пред мен - величествен и тайнствен.Обичам го.Често идвам тук. Тежката метална врата беше отворена и ме приканваше все по-силно да вляза и да притихна.Купих свещ,за да благодаря за здраве.Насочих се към главния вход и пред мен се разкри божието великолепие.Храмът беше облян в светлина от тежките метални полилеи,а свещеникът напяваше своята утринна молитва - за здраве,благоденствие и покаяние-вероятно.Гласът му ме успокои и аз притихнах до олтара.Днес запалените свещи грееха като слънца.От тях се отдели лепкавият сладък и тежък аромат на восък , мистично преплетен от уханието на лауданум.Меката ,топла и приятна восъчна миризма ме обгърна като плетен вълнен шал и аз благодарих за уюта.Приближих всяка икон
Публикуване на коментар
Прочетете още

Парижка полунощ

-
Мислите й бяха хаотични и в главата й бушуваха стихии. Застана фокусирана в далечината...очакваща да види просветление. Беше полунощ и само вятърът прошепваше в косите й онази страстна тайна,която скоро всички щяха да научат. Меките и едва побутващи движения на нощния зефир бяха нейната прегръдка в очакващото всичко. Да тръгне или да остане? В далечината изсвири писъкът на нощния експрес и като куршум покрай нея прелетяха ледени тръпки ,страх от наближаващото разрешение. Влакът! Единственият съдник на нестихващата болка и разруха. Обърна се и се загледа в перона..беше там,сама и опустошена,събрала  всичко в малък френски куфар. Всъщност-никой не я чакаше ,а и тя за никъде не бързаше. Защо и как!? Въпросите стояха в пауза и само часовникът наблизо се обаждаше непримиримо. Забърза крачка, но пак се спря..поглеждаше назад ,търсеше нещо или някой,но в полумрака имаше само сенки и полуобрази на хора,изживели всичко за една секунда!
Публикуване на коментар
Прочетете още

Be a poeme

-
Изображение
Париж никога повече нямаше да бъде същия.Като някакво просветление идваха и си отиваха дните,а през ключалките на домовете се виждаше малка светлина,може би,за да напомни,че там тече живот.Къщите бяха тъмни,отчаяни и тежки.Отвътре се усещаше мирис на мухал,влага,накис..нещо,което изгаряше гърлото и съсипваше ведрата парижка усмивка.Пачули…и нард – хладно-влажната миризма обвиваше цялото пространство около Пигал – плацата на платената любов.Сипкавата маврудена сянка обвиваше това пространство с тайнствения воал на заблуди,мистерии и разврат.Там на улицата се разгръщаше фестивала на плътта,ухаеща тежко, смокиново ,балсамично-дървесно.Лауданум – лепкавата и тегава миризма беше полепнала по кожата на всички проститутки ,като ориентир,че бяха евтини и многократно проверени.Бензое и ванилия облъхваха прозрачните им дрехи,стигащи до пъпа,наподобяващи вехт парцал.Бадемово-сладката омая се вплиташе в скъпия тютюн,преобразуван на евтина цигара ,като така достигаше до устните и носо
Публикуване на коментар
Прочетете още

Лауданум

-
Бяха й казали,че е светица,но в кобалтовата нощ тя усети лауданум. Тази сладка,лепкава и жълтеникава миризма,обвиваше тялото й като гъсеница. Разбра,че е сгрешила и че трябва да се покая.Тежък аромат на газената лампа - напомни й за вечерта-вечерта,когато беше грешна и пропита от съмнения;беше гола и развратна. Дантела или пелерина - прозрачна,дръзка,ониксово черна. Развратница,мръсница...лауданум...по тялото й лепки,кожа,бич...восък и тамян...гола и опитомена.Мръсница..сочен плод и лепкави устни..иска..не говори...изгаря..обича,но не може..сянка и пламък..ватърът донася сътворение.Крясък...екстаз.Дантела..черни мисли и камшик..без милост.Малинови устни,прехапани в магия. Молитва - тих плач и броеница..нашепва слова и се моли безутешно.Сама е.Не говори.Забулена в мрака.Безброй препускащи мисли в празен коридор от време.Ръце в молитва и разпятие. Шепот,плач и разкаяние. Светица или грешница..лауданум.Вкус на карамел,полъх на ванилия - светица..домашно огнище,деца,вечеря...притихнала н
Публикуване на коментар
Прочетете още

Безвремие

-
  Безвремие. Един отчаян повик на последните птици преди да отлетят на юг - към топлината. Слънцето бавно се оттегля,спускайки лъчи като завеса на представление - те бавно пълзят по голото слънчогледово поле и бавно отмерват часовете до нощта. По коловозите е пусто,в очакване на последната тежка композиция  - и тя не закъснява.Сигналът от локомотива прокънтява мощно,а ехото оглася цялата юлска пустота. Омарата съсипва и най-трудолюбивият работник,изстисквайки всяка капка живот. Дълга композиция,а малко живи същества...от вагон през вагон се мяркат самотници и тук там по двойки,но пак разделени...душите им,като че ли са се изгубили някъде и сега пътуват към безвремието на човешката същност.Слънчевата завеса пада и влакът сякаш губи ориентация ... в тунела на нощта не всеки оцелява...има все още надежда за окаяните пътници. А лятото е неблагодарно,особено през юли.Тежката горещина надвива тялото,то се предава на съня и най-съкровените му тайни биват разкрити.  Един мъж и една жена. Всяк
Публикуване на коментар
Прочетете още

Търсих те,Лолита!

-
Емоция!Авантюра!  Само за една нощ!    Сладка моя,само за една нощ...подари ми твоето тяло-невинно...опорочено...искам да си моя...искам с теб да бъда днес,искам да ме палиш ,само тази нощ...ела в моя безумен и объркан свят.Само за нощта,любима! Предпочитам авантюра-сладка,коварна ,краткотрайна. Аз те търся всяка вечер,и все различна си ми ти.В световъртежа от хормони,сладостната изневяра взима връх,тя владее мъжко ми  същество и не отстъпва пред сигурността. Но ти не ми трябваш постоянно,ежедневно,аз те искам само мига...за пет минути да горя,а пепелта ще  я събира другата,Лолита! Обичам да се глезя и да хленча,аз съм гамен с луксозно "Бентли",всички вие сте ми длъжни и мога да ви имам ежечасно.Обичам да ме правите щастлив,защото аз съм бог-на любовта ... на лудостта....Мефистофел...очите ми се навлажняват,погледът ми е безумен,кръвта започва да бушува ,нахлува в главата и аз крещя... полудявам,искам да те пия,ти си моя,Лолита.... О,Лолита,сладка моя,ненаситна,още ли си тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Импресия в парфюми

-
   Море.Едно безкрайно море.Тишина.Вода.Бриз.Полъх,топъл,прозрачен,нежен - загадка,нашепва думи,скрити чувства и тъга. Вятър.Разпилява косите,впуска се между кичурите,те политат и пак се приземяват. Воал.Ефирен,тюркоазен - обвзет от паника и безпокойство,разкрива света,оголва душата,увива се като змия по тялото и пак полита към незнаен бряг.Небе и птици - безкрайност в синевата , плясък и живот , хармония и страх. Лодка,стара рибарска мрежа прогнила и самотна , изгубена в безкрая.Рибар - безнадежден,загледан в безкрая.Изгубен живот , пропиляна младост - без мечти и копнежи , един живот неверник.И бутилка ром , отдавна пресушена и сама - били са весели и безметежни, тъжни може би и скрити,но били са истински и живи.    Допир.Чувство.Плам и страст.Танго - старо,истинско и великолепно.Две души в една  - тяло до тяло,сърце до сърце.Преплитат се,летят,завъртат се,снижават се.Той я вдига.Понасят се в безкрая. Целуват се. Усещат,не говорят ,очите мълчат ,душата крещи.Пак политат волнокри
1 коментар
Прочетете още